Състои се от два слоя – преден и заден. В ириса се намират клетки, наречени меланоцити, чиято функция е да абсорбират светлинните лъчи. На техния брой се дължи цвета на ириса. Ако броят им е малък – цветът е син, а ако е по-голям – цветът може да бъде от сив до тъмно кафяв. Два мускула контролират зеницата – сфинктерен и дилататорен. Единият свива зеницата, а другият – разширява, и се контролират от автономната нервна система. Мястото, където роговицата преминава в склера, а ирисът – в цилиарно тяло, се нарича иридо-корнеен ъгъл или преднокамерен ъгъл. Цилиарното тяло е разположено между ириса и предния край на хороидеята. Основната му функция е да произвежда вътреочна течност, както и да участва в акта на акомодация чрез цилиарния мускул.  Хороидеята представлява богато кръвоснабдена тъмнокяфява обвивка, която съдържа множество влакнеста съединителна тъкан с еластични влакна и пигментни клетки. Основната й функция е да доставя приток на кръв към ретината и съответно това позволява да доставя кислород и хранителни вещества към външните слоеве на ретината.

   Tретият, най-вътрешен, слой на окото е ретината. Представлява многослойна мембрана, която плътно прилепва към хороидеята и има общо 10 слоя. Най-общо ретината е изградена от свързването на три вида клетки. Първите са невроепителните клетки, наричани още пръчици и колбички, които се свързват с биполярни клетки, а те от своя страна с ганглийните клетки. Израстъците на ганглийните клетки образуват зрителния нерв. Конусчетата се намират най-много в макулата, по-чувствителни са на дневна светлина и участват в осъществяването на формено зрение и цветоусещането. В областта на макулата се наблюдава и голямо струпване